Във мен единствено остана тишина

Във мен единствено остана тишина
и спомени, които са ненужни,
без никаква надежда, без вина,
и хора дето вече са ми чужди.

Светът не свърши. Но се промени.
Сега е сив и някак мрачен, скучен.
Земята, знам, не спря да се върти,
но и не чакам нищо да се случи...

Така годините минават покрай мен,
а времето е в мен отдавна спряло…
Дали е зима или летен ден,
дали е край или пък е  начало…

Погълнат е светът от тишина
и самота безкрайна ме обвива.
Не виждам даже тъжната луна,
а само пустота във мен прелива…

Таня Симеонова
20.10.2014 г.