Колко искам да се събудя утре щастлива…
Таня Симеонова
Има дни във които не ми се говори-
искам просто да гледам във нищото…
Изморих се да бъда любезна, да споря...
Не понасям в живота си вече излишъци…
Има дни във които съм си самодостатъчна…
Даже вече не искам да бъда обичана…
Изморих се до болка от толкова чакане,
от надеждите празни ,от мечтите отричани…
Има дни във които по малко умирам
и завинаги нещо от мен си отива...
Има дни във които животът ми спира...
Колко искам да се събудя утре щастлива…
15.11.2014 г.

Среща с непозната
Таня Симеонов

Не ме докосвай- ще се разтопя.
Отдавана станах ледена кралица
Живея аз далеко от света
Не искам никой пак да ме обича…
Сама съм и така ми е добре-
без драми , без сълзи и без раздели.
Над мен единствено е синьото небе,
а спомени са моята постеля.
Така минават дните ми във сън,
не се нуждая вече от копнежи…
Знам колко мрачен е светът навън
и колко е животът безнадежден…
Не ми споделяй своите мечти.
Това е просто среща с непозната…
Една целувка ще ме разтопи,
но кой след теб ще залепи душата ми …
14.11.2014 г.

Не му е нужно много на човек
Таня Симеонова

Не му е нужно много на човек-
една усмивка, думичка добра…
Денят му става хубав и по-лек,
дори щастлив е просто ей така…
Достатъчна е знам една ръка,
която в тъмното да те държи,
една сълза отронена в нощта-
да знаеш някой,че за теб тъжи.
Понякога един единствен жест
дори и ледено сърце ще разтопи.
Да знаеш, че на някого си нужен днес,
че иска някой с теб да помълчи..
Не му е нужно много на човек-
един приятел стига само май…
Дори в животът труден и нелек
да знаеш,че ще бъде с теб докрай…

Трудно е когато изгубиш пътя, а още по-трудно когато изгубиш смисъла. Време е да се намеря. Не някой да ме търси, а аз да намеря себе си. Тъжно е когато се чувстваш изгубен в нечии мисли и очаквания. Животът е твърде кратък за да сбъдваме чужди мечти. Защото тогава губим нашите. И се изгубваме в чуждите животи. А времето лети. Раждаме се само веднъж и сме длъжни да не го пропиляваме. От днес искам да се наслаждавам на всеки залез, всяка усмивка, всяко цвете, всяка добра дума. Без вина, без задължения, без защо и как… Искам просто да ЖИВЕЯ тук и днес… И ако това е грешно искам да греша. По-добре да греша живеейки живота си отколкото да съм с грешните хора на грешното място…

Живеем в странно време. Всичко е фалшиво. Фалшиви са приятелствата, фалшива е любовта, храним се с боклуци, казваме неща които не мислим, не се интересуваме от чувствата на другите... Някога се питам дали ние сме истински... А животът е толкова хубав.. Врабченцето вън не се интересува колко лайка има във фейсбук или колко е популярно ... А е толкова щастливо... Няма нищо по-хубаво от това да си свободен, като врабче... Без суета, без его-просто да се радваш на живота... Може би някога ще живея в такъв свят... Или поне ми се иска да е така... Летете хора! Всеки може да пълзи, но малко имат смелостта да полетят!

Във мен единствено остана тишина

Във мен единствено остана тишина
и спомени, които са ненужни,
без никаква надежда, без вина,
и хора дето вече са ми чужди.

Светът не свърши. Но се промени.
Сега е сив и някак мрачен, скучен.
Земята, знам, не спря да се върти,
но и не чакам нищо да се случи...

Така годините минават покрай мен,
а времето е в мен отдавна спряло…
Дали е зима или летен ден,
дали е край или пък е  начало…

Погълнат е светът от тишина
и самота безкрайна ме обвива.
Не виждам даже тъжната луна,
а само пустота във мен прелива…

Таня Симеонова
20.10.2014 г.